Пак се местим:)

До всички безсънковци :)

Както и до тези, които досега не са се включвали :)



Моля, регистрирайте се в http://www.seo-blog.org/ и тогава мога да ви адна в тоя блог. Има много добри възможности и мисля, че е възможно и да изпълнят молбата ми за подобрения:))) А пък ми се струва, че и абсолютно всички ще могат с лекота да работят с тоя блог!!! Което не е никак малко. Не всеки умее...

И не на последно място, тоя блог се отваря неимоверно леко и бързо:) Поне при мен, при вас как е?

Моля да ми съобщите на пощата, когато сте се регистрирали вече: lusinda@gbg.bg , за да не правя постоянно проби дали сте вече при мен.

SLOW DANCE

Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите му дават 6 месеца живот.

SLOW DANCE

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне
Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.
Животът не е спринт

Затова отпусни се, чуй музиката
Преди да спре песента.



Скъпи приятели,
Желанието на едно момиченце, което умира от рак е да изпратите стиховете на свои познати, за да им кажете да живеят по-добре, тъй като самото то няма да може да живее. Защото то няма да завърши училище, няма да се омъжи и няма да създаде семейство.
П.П. - аз го копирах за вас -

Вижте този блог

http://lucypearl.seo-blog.org/ има най-различни глезотийки и смятам да си поиграя първо, преди да ви поканя там. За да е всичко точно. И засега този блог най-леко се отваря.

И останалите, които направих:
http://lucypearl.blog-city.com/ - тук няма абсолютно никакви екстри и ще го делна.
http://angelfire.com/un/lucypearl/Insomnias/ - пак бавно и тромаво. Но още не съм му разгледала опциите. От пет минути го създава вече... и още не е готов:)
Търсих и намирах и други, ама са още по-зле. Много, ама много се надявам първият да ви хареса така, както на мен!

Който не може да пише тук, нека го направи там : http://dearlog.cult.bg/Insomnias/index.php
Трябва да намерим решението:)

Albena 12.10.2004 17:35
не е лошо, не е лошо... пак да се събереме
жалко е, безсъниците приключиха за един хубав форум какъвто беше датата
но пък от друга страна добре дошли на новите безсъници
нали знаеш Люси - ние пак сме тук
радвам се отново да бъда с безсънковците

Ivo 12.10.2004 17:36
Радвам се, че има продължение ... Е малко е объркващо, при положение, че незнам английски, но пък това ми напомня на ония виц, дето един си търсил приятелите в еди си кой хотел. Този, дето бил на рецепцията не могъл да му разбере нищо, и като решил гостенина да си тръгвал, продумал : Да му *б* м*м*т* . п рецептьора отвърна: Ааа на 4-я етаж ( само че на френски /язък, че съм го учил тоя език - нищо не съм запомнил от него :)))) б.а. /
Здравейте Драги ми Безсънковци!
Как сте? как се чувствате днес?
Добре, нали?! пскрено Ви го пожелавам!

С уважение! пво/ирк


Albena 12.10.2004 07:07
трябва да си призная, че бая зор виждам да се справя тук, но никой не се е родил научен.....


Ivo 01:55 13.10.2004
Годжииии, къде си бе човек ? Радвам се да те видя пак! п поздрави да пратиш на германките :)
Люси ... малко трудно се справям с тия блогове, ама ще се научим де. Най-много като админ ( от мен да знаеш хич, ама ХИЧ не ми отива тая "титла") да изтрия мой пост и туй то. Нищо де, аз всичко го copy в htpp://www.mail.yahoo.com/ та няма проблем с това, само дето постоянно ми напомнят да си освобождавам пространството, че било "почти" заето. Еми не ми стигат тия 100МВ. Търся си още пощи :)))

Здравейте драги ми Безсънковци!
Как сте? Как се чувствате днес?
Добре, нали?! пскрено Ви го пожелавам!

-----------------------------------

Листата бавно се спускаха на земята. Дърветата тъгуваха за тях. Алеята плачеше от самотата си. Тя виждала толкова топли и красиви моменти. Сега пустее, а природата бършеше неините сълзи. Слънчевият лъч прокарваше път,макар небето да е толкова ярко синьо. В десния долен ъгъл люлка бавно се движеше напред-назад,сякаш някой току що е станал и си е тръгнал. А може би лекия ветрец иска да събуди живота у нея. От двете страни на неспиращия фонтан, намиращ се се в другия ъгъл бе изографисано лица на водолеи (?) ...
Знаете ли, че с тази картина на местната училищна изложба Антон взе първа награда и бе поканен да участва в градската изложба, която се състоя по повод празниците на града. Когато се подготвяше ме попита: "Ами ако не успея?". Отвърнах му: "Миличък, няма такова нещо като "неуспял". Защото грешките ни карат да бъдем по-силни, и знаем, че можем да се справим; както някой бе казал няма грешен път: има известен и такъв, по който още не сме минали ". На самите празници му бяха изкупени всичките пет картини, а със спечелените пари той си взе бои, подари на едно момиче плюшено мече ( от едно десетгоднишно дете!!!), а когато дойдох на следвата сутрин на работа на масичката в служебната стая ме чакаше червена роза. пмаше и картичка на нея ( с натюрморт), а надписа вътре гласи : "Благодаря!". Реших да го поканя у нас, а той с такава усмивка прие поканата, че и слънцето би му завидяло. Следващата събота и неделя Антон бе у нас. Така и написах в рапортната книга: "Антон е у нас". Колегите са се чудели какво значи туй и като ми звънали, им казах, че Тони ще остане за уикенда. Бързо се сприятели със синовете и съпруга ми. п го приехме за част от семейството. Никога не ще забравя и Коледата, когато той донесе най-красивият подарък: собствената ни къща, нарисувана от него с всичките му детайли. пзумена останах от паметта му: библиотеката, холовата гарнитура със стъклената масичка,телевизора...въобще всичко. Понеже имахме място между двете крила на библиотеката, я сложих там: като отразяващо всичко огледало. пзмина точно една година откакто Тони бе при нас.
В деня на възпоминанието на родителите на Антон реших да останем само аз и той. Помолих съпруга ми да вземе децата и да ги заведе при нашите родители, той, разбира се нямаше нищо против. Седнахме на по чаша чай и заговори:

- Знаете ли г-жо, още не мога да забравя този кошмар. Всичко, което за секунди се случи. Не мога да повярвам, че те са далеч от мен. Не! не ме разбирайте погрешно: топлината, която получавам от вас е безкрайно ценна и съм Ви благодарен, но... (дълбок дъх) Майка винаги след работа сядаше до мен, както Вие, когато сте на работа или пък съм тук, в тази толкова светла стая за да мислиме заедно върху домашното. Радвах се. Баща ми, като се прибере от работа, защото повечето даваше все нощни смени не ме заварваше в къщи, но пък станеше ли един следобед идваше в училище или пък в градината и цял ден лудувахме в парка. А колко ли му е било трудно после да ходи на работа, след толкова малко отмора и толкова голямо тичане с мен?
- Тони, разбирам те. Трудно е. Животът ни винаги ни поднася изпитания, на които още не сме готови. Ала всичко отминава и не трябва да даваме повод миналото да ни разрушава. Не казвам, че е лесно. Но сме длъжни да затворим страницата и да продължим. Прясна е още раната, ала с времето си ще заздравее...
Какво ли му е било в главата онзи ден, само той знае. От тогава много се промени. Стана много по-общителен. Помагаше на своите връстничета. Сякаш гледах друг Антон. Едва ли, обаче съм предполагала че това ще трае толкова кратко; че съдбата ще се подиграе толкова жестоко. Един ден, когато ми се наложи да бъда нощна смяна Тони не се прибра за вечеря, нито за проверката. Звъннах на съпруга ми, на полицията и на директорката. Дойдоха родителите ми у нас да гледат синовете, а останалите се събрахме в дома за да започнем търсенето...
--------
Монолог: Можем ли да надбягаме времето? Когато жертваме обичта си? Може ли самото време да ни дари с обичта си и да не бъде толкова егоистично? Ние ли сме тези, които можем да го пишем това време: не участници, а самите писатели? Понякога ми се иска за минутка само да я имам онази вълшебна пръчица, не за да намуся това "време" и не за да го върна, а за да не бъде толкова пусто, след толкова вик. Е,да! - всеки иска и всеки с орисията си! Шут за да бъде цар, поет за бъде велик, момче за да бъде баща - пилот ( да речем), момиче за да е балерина...Цар, който би управлявал достойно; Стих, на който никога да не стихва ехото; пилот - достигнал неоткрити хоризонти и влял тяхната изящност и красота в семейна топлина; балерина, едва стъпвайки и дори прелита за да бъде лебед.
Може би след пет или десет години, а защо не и след минута да стане това чудо? Защото животът е миг. Кратък. Твърде кратък за да поместим всичките си желания, с колкото и блян да блестят; колкото и добро и да съдържат в себе си. Ето това ключа: да избереш едно! А когато това "едно" угасне след своя "възторг" се питаме: Това ли искахме? Сякаш е вродено да избираме погрешния път, който апропо се оказва правият. Все си говорим за тези неща; дори все едни и същи реплики. Защо тогава този ден е толкова тих, без светлина, без хорски смях и кучешки лай? Защо точно днес се събудих, а не след три дни да речем? Защото "пишем времето" и воле-неволе то хем е с усмивка, хем със сълза...

(следва)
--------------------------

(продължение)

Тогава нямаше тези мобилни връзки както в днешно време. Един телефон, една шайба с девет цифрички под нея и набираш. После ги модернизираха с бутони и секретар, а днес - носиш си телефона със себе си. Понякога се чудеш : ако тогава всичко бе така,а не иначе ... Ако. Но не! Надяваш се или човека да ти се появи от небето или да отиде там, от където си започнал да го търсиш.
Мъжът ми, директорката и аз започнахме с помощта на един полицай да го търсим около околията на дома та до центъра. Останалите колеги на придружаващия ни полицай претъсваха другата част. Нощта никога не е била топла. Но това далеч бе бял кахър пред проблема - безпокойствието по едно изчезнало дете: дете, което всички обичаме. Да, всички! Защото, когото и да разпитвахме за Тони всеки го познаваше. Като добър, като кротък. Мозайката бе толкова разпиляна, че се чудихме как да я събираме.
- Боже, човече, къде си за Бога??? - постоянно се запитвах
- Спокойно мила, ще го открием! Сигурно е при някой негов познат от класа , опитваше се да ме успокой мъжа ми.
- Къде е това дете? - се питаше и директорката.
Ала колкото повече напредваше времето, толкова повече се снижаваше възможността да откриеем Тони.Всички негови съученици се обезпокоиха като научаваха, че Антон е в безизвестие. Виждали са го сутринта на училище, след това се е прибрал за обяд, ходил е и на занималня и ... тук следата изчезва. Постоянно звъняхме до дома, да не би да се е прибрал през това време, докато го търсим, ала отговора на колежката бе все един : "Не, мила - още го няма! Съжалявам!". Към 04:00 часа сутринта се събрахме всички, които го издирвахме на центъра, но резултатите бяха все едни и същи. Страхът да не би да се е случило нещо лошо обвзе всички ни. Вече се разведряваше. Трябваше да се прибирам обратно към дома за да предам смяна. Тайничко се надявах той да ме посрещне. Но само тъжното лице на колежката отвори вратата, поклащайки глава.
пзпратих съпруга ми, за да заведе децата на училище и останах докато всички колеги не се съберем! Директорката даде наставления децата от този момент нататък да се взимат от училище само с някой от колегите! Нямаше никой против това решение, а ние с мъжа ми отидохме до РПУ-то за някакви новини. Такива нямаше. Доста мислехме какво може да направиме и си взехме отпуска. Децата останаха напълно при родителите ми. п никаква благодарност не ще може да се оплати за тяхната грижа. Търсенето продължи до втория ден, когато го намерихме ...в София. А историята му, случила се през тези 48 часа няма да бъде никога забравена. Никога.
Веднага потеглихме за София...
(следва)
----------------------------------

пво: Знаете ли, днес трябваше да свърша няколко задачки, които ей така на шега, както се казва се превърнаха в хубави идеи. Дано да се реализират. п все пак докато вървях из улиците на София се замислих и за Вас и за миговете. За това, когато всички ние поемем по своя път - както е направил Годжи!
Заради тези идейки не мога дори да погледна Скраб-а. Ми заслужавам си един бой и туй то! Знам си аз! Дано момичетата ми простят!
Хайде, до скоро от мен!
Поздрави на всички Ви! Иво




Това са коментарите ви, които е по-добре да изтриете като такива и да добавите като постинги. Стига да имате желание и възможност...

Знам, че е доста досадно всичко това, а мен лично изобщо не ми харесват тези непрекъснати промени и дори смятам, че ще бъде най-добре да създам един нов блог, в който да започнем начисто, да пренесем там същите постинги, но вече с готови настройки, по които повече да не пипаме изобщо.
Ако сте навити, кажете. А този блог ще го изтрия и всичките досегашни грешки на растежа могат да бъдат скрити:) Ако нямате възможност да си кажете мнението тук, пишете ми на имейла : lusbg2001@yahoo.com

Едитнах старите постове да не излизат на маймуница. Оказа се, че от работата връзката ми към блогър е перфектна:) Затова ще се опитам да оправя и другите проблеми, като например големината на шрифта: буквите излизат гигантски:))))))

Заза, не знам доколко е вярно това... За мен най-важно е сърцето ми да е в хармония с останалите части на мен самата:)))))))) И тогава съм готова да го следвам, без значение дали е в грешната посока:)

Промених заглавието на блога, но този път го направих в унисон с останалите Безсъници. Надявам се, че не съм попречила на работата ти, Демон. Направих това малко след като ти писах:)

П.П. Някой може ли да отваря блога през Опера? На мен http://bezsanici3.blogspot.com през Операта ми дава само бекграунда и написано:

Съобщение

Махнах админските права на всички, с изключение на Демон, оставих си моите само, за да не му пречим да подобрява страницата. Просто за всеки случай.
Това не пречи да си постваме каквото си искаме, просто няма да можем да променяме настройките. Е, аз мога, но не искам, защото настава бъркотия. Засега Демон е човекът, който се справя перфектно с тази работа, а на всичкото отгоре още не е загубил желание да го прави:))))))))
Приятели, днес ще напиша нещо в новите Безсъници 3, не ми се сърдете, че така разкъсвам нещата, но се опитвам да намеря най-доброто за всички ни решение.
Надникнете в култ беге и си кажете мнението. Пък може и да разкажете нещо:)
Аз засега ще дам само началото, а после, ако всички сте съгласни, можем да пренесем и това, което сте написали тук, пак там:)
Хайде, лека:))) Ако не си прочетете приказката за лека нощ, можете и за добро утро:))))

Вижте това и си кажете мнението

Insomnias
Съжалявам, че май пак ще се наложат регистрации и подобни, ама тоя блогър.ком яко ме дразни вече... Ако Годжи също може да влиза в култ.бг, ще стане още по-готино:)
Не знам при вас как е, но блогър.ком ми е изключително муден и нищо не става така, както ми се ще:))))) По сто пъти публикувам едно и също... бе чувствам се пълен идиот:)
Чакам отзиви, може и тук, все още не съм зарязала напълно идеята, кой знае, може пък някой ден и да го оправят...

ХЕЙ :)))))

Майк, няма сега да се отказваш, вече ти възложих ти да се занимаваш с промените:)))) Просто не знаех, че ги правиш в този момент и видях пропуски, които реших да оправя.
Затова - ти поемаш тази част, аз се отървавам:)))))))) Ако имаш нужда от съвет или помощ, допитвай се до всички. И хич да не ти пука:) На мен ми стана весело от цялата история:)
Пък в момента се занимавам с други неща и хич не ми е до нагласяване на темплита. Освен това искам да качвам първата част на Безсъници, а на Заза ще бъда благодарна, ако качи втората. Пък ако някой друг има желание за това, да казва и ще го направя админ в Безсъници II, та да се облекчи работата на Заза.
Спи ми се, та две не виждам, мислех да ви напиша нещо, ама и утре е ден, казват:)))) То ще се види:)
Хайде, дописане!:)

Да обсъдим промените

Демонче, дай си номера на кю-то:) Бях отложила за по-нататък обогатяването и променянето, но понеже виждам, че някои неща са ти ясни, ще оставя на теб да довършиш. Мисля, че и останалите няма да имат против да пишем на български и надписите да са си на български, не на шльокавица:))))
Само за името на блога няма да стане. Понеже Безсъници едно си е просто insomnias, а блог с такова име вече съществуваше, трябваше да намеря друго решение. Пък и не е кой знае колко трудно за запомняне:)))
След малко ще продължа.

В момента двата ти поста и моят един се намират в "Архиви" :)

Демоне, едновременно барникаме и затова става мазало:)
Първо, трябвало е да смениш charset from Unicode to Cyrillic Windows 1251 и после е трябвало в темплита да вкараш bg language вместо en :)
Направих го.

Здравейте, приятели!

Демон, и ти се присъедини!:))))) Много ми е гот:)
Въпреки че в момента псувам /да не ме издадете/ всички интернет доставчици до девето коляно:))))
Наложи ми се да ползвам пак стария си модем и една интернет карта, която уж ми е само за служебни цели:))))
Та само набързо ще погледна дали всички си имате админски постове и да благодаря на този, който се е сетил да добави заглавие на български:) Заза, ти ли беше?:))))
Господи, изчетох на тъгъдък всичко, което сте написали:))))))) И ми се напълни душата. Хайде, до нови срещи /и в службата не мога да си върша лични работи:), там пък лимитът ми е на свършване, а трябва да изкарам до 21-ви, гадост!/.
Е, пишете, утре вече ще имам нет у дома и ще ви пиша:) Разказ:)

:)))))))))

Годжи:))))))))) ЗДРАВЕЙ, ПРпЯТЕЛЮ!!!
Много ти се радвам, да знаеш:) Ще ти обясня някой друг път за датата, че сега само се ядосвам на тъпия блог - твоят пост е отишъл в архивите, не знам защо... Опитвах се пак да го публикувам, та да си излезе най-отгоре, както си му е редът... не става!!!
Сега ви направих админи всичките, защото ми се струва, че това може да е причината да не си успял да го постнеш над моя пост. А понеже ти си с най-добър английски от всички нас, поразгледай и виж какво може да причинява този недостатък.
Хей, админи, внимавайте с пипането:))))) Да не си вкараме автогол:))
Просто така, за сведение, ще ви кажа, че всеки от вас сега вече би могъл да свали всекиго от админския му пост, включително и самия себе си:))))))
Заза, ти поне имаш опит в това:) /Между другото, изпращам ти вече трета покана, не ми е ясно защо не ги получаваш, изтрих първите две, дано това е била причината - някакво претрупване./
Приятели, Годжи е в Германия, учи там и затова му е невъзможно да влиза в датата, заради това се и радвам толкова на блога, щото от цял свят можем да имаме контакт един с друг:)
Годжи, ако не ти представлява трудност, регни си една поща в http://abv.bg и като влезеш там, отиди на Напиши писмо, копирай си текста, който си написал на латиница в полето за писмото, после натисни бутон Кирилица и изкопирай българския текст в блога:))
Моля те, направи сега опит да постнеш първия си пост отново, с час 9:55 и с днешна дата, мисля, че ще си се покаже както трябва:)
Е това е за днес, ще отивам да хапна нещо и мисля да си легна рано днес.
Няма да правя коментар на поста на Годжи, не сега, още му се кефя просто:) Хм, куиз ще прави:))) Добре де, и Безсъниците са си своего рода куизче:) Хайде, дописане, приятели!

Инструкции:)

Първо - http://blogger.com
Второ - логвате се.
Трето - Кликвате върху линка insomnias3
Четвърто - Create a new post
Пето - пишете си поста, използвайте HTML за линкове, картинки и т.н.
Шесто - Publish your post /обнародвате си поста:)))), ако не искате да има коментари по него, маркирайте NO Allow New Comments on This Post/, ще ви помоля да не сменявате датата и часа:)
Седмо - ако искате да редактирате поста си : Edit Posts
Осмо - Ако искате да прегледате как изглежда поста ви : View
Девето - Ако искате да го изтриете напълно : Delete /не съм сигурна дали имате този бутон, но ако искате да бъде изтрит някой ваш пост, обадете ми се./

Има и друго - ако искате, давам ви на всичките по една админска титла:)) и тогава ще можете да едитвате и триете всеки пост. Но ще ви моля да ескпериментирате само върху своите постове, да не направите грешка с нечий чужд пост. И така - искате ли равни права? :) Аз - да:) Все пак, вие казвайте.

Не се смущавайте, че най-отгоре винаги излиза последния пост, ще свикнете с това и ще видите, че е доста по-удобно, аз отдавна пиша по блогове и ми е привично. Само коментарите излизат подредени отгоре-надолу. Освен това, постовете се архивират по месеци и всеки може да прегледа и по-старите архиви. Когато успея да кача Безсъници Едно, най-отгоре ще бъде краят му:) Но това не пречи да бъдат четени подред. Надявам се Заза да ми помогне за качването на Безсъници Две /има админски права в блог insomnias2/, но ако не може - здраве да е, аз ще си ги кача:) Само че, едно по едно... че вече времето за нищо не ми стига:)

Годжи, добре дошъл пак при нас, нямаш представа колко ми е готино да ти чета постовете, докато качвам онези знаменити първи страници на Първите Безсъници:))))
Ивчо, виждам че си се справил:) Сега остава да допишеш разказите си тук.
Бени, разкажи какво става с играта на Ивчо - Скраб:)

А аз ще ви разкажа нещо друго, на което се хиля вече едно денонощие:)))))))))
Вчера почти преди приключване на работното ми време, влизат трима възрастни мъже, ама много приятно усмихнати и си ме поздравяват много свойски:) Естествено им отвръщам със същото:) Искат нещо, показвам, предлагам, обсъждаме, стигаме до консенсус. Но понеже нямат пари точно в момента, решават да дойдат на другия ден и ме питат от колко отварям:)
- Ами... от 10 часа, ама по-добре елате към 10:30, че напоследък ми стана навик да закъснявам, много ми се спи сутрин - отвръщам леко смутено аз, защото това си е чистата истина:)))
- А, знаем ние, всяка сутрин седим в едно кафене /казват му името:)/ и чакаме да минете и когато това стане, казваме си "Ето го нашето момиче" и знаем, че ще ни върви през целия ден - божичко, изчервявам се като домат:)))))) И се хиля, без да знам какво да кажа:)))
Обаче ми е готино отвътре, че има поне няколко човека, за които съм нещо важно, че им нося някакво щастие пък макар и не всеки ден... защото все пак има дни, в които отивам навреме на работа и тогава сигурно не успяват да ме видят:)))))))))))))))) Значи имам оправдание за закъсненията си - има трима човека, чийто късмет за деня зависи от моето преминаване край тях:)
Та в днешния дъждовен и доста сивичък ден, въпреки напрегнатите и неприятни моменти, колчем се сетех за тез тримцата, ме напушваше луд смях и ми се оправяше настроението:)))))

Добре дошли:)

Бени, Ивчо, добре дошли:)
Позволих си да изтрия повтарящия се пост на Ивчо. А най-добре е да поствате като се логвате в блога и тогава ще имате възможност да си коригирате или изтривате грешки и излишни неща:) Без следа:)))))))
Ивчо, трябва да си отвориш поканата и да я приемеш, за да станеш част от отбора:)
иначе - с езиците винаги може да си изкараш боя, ако не са ти родни:)) Аз знам доста, ама ще си трая, че може да ме окошарят за обида някъде в чужбина:)))))
Хайде от мен Лека нощ, че цял ден ми е много уморено днес...

Безсъници III

Безсъници II

Безсъници I


Здравейте отново, приятели

Ще започна трета част на Безсъници със завършващите думи на Заза:

Оригинал:

Указания за оправяне на положението - Станислав Стратиев

Става въпрос за нашето собствено положение. Ето някои практически съвети. Давате следното обявление:

Диплома за висше образование отпреди двайсет години - да се счита за невалидна. Петнайсет книги с белетристика - да се считат ненаписани.
Две дъщери и един син - да се считат неродени.
"Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия двор с белоцветните вишни..." - да се счита ненаучено
Вечери с приятели под кестените - несъстояли се.
Горещи летни дни на морето - несъществуващи.
Посадените от мене череши - непосаждани.
Виното - неизпито.
Рибата - неизяждана.
Песните - нечути.
Цветята - непомирисани.
Небето - непогледнато.
Децата - нецелувани.
Мислите - непомисляни.
Молбите - неизричани.
Жената - необичана.
Сънищата - несънувани.
пмето - невписано в кръщелното свидетелство.
Пътищата - неизминати.
Болката - неизпитана.
Снеговете - неваляли.
Половината живот - непреминат.
Подписвате се и очаквате всестранен просперитет.
.................................................................................

пнтерпретация - Заза

Формата за регистриране - непопълнена
Съобщенията - не пратени
Хората - не срещнати
Приятелите - пропуснати
Текстовете - неизписани
Клавишите - ненатиснати
Безсънните нощи - проспани
Сънищата - несънувани
Мислите - непомисляни
Целите - неследвани
Опита - неполучен
Текстовете - непрочетени
Приятелите - неусетени
Чувствата - непочувствани
Обичта - ненамерена
Болката - неизпитана
Съветите - неполучени
Любовта - недадена
Помощта - неоказана
Случайностите - неслучили се
Последните 2 години - неизживяни

Понякога, за да можеш да започнеш на чисто, трябва да загърбиш старото, но трябва и да съхраниш спомена за него. Това е част от нас - миналото, настоящето и бъдещето, взети заедно.
И в никакъв случай няма да позволя това богатство да се затрие!

Добре дошли отново в този Дом за Човеци.


П.П. Едно необходимо уточнение: За да можете да пишете постове, а не коментари, трябва да станете членове на групата безсънковци:), за целта ми изпратете валиден имейл, на който да ви изпратя покана. Дано не ви се стори сложно... а пък ако имате нужда от помощ, пишете ми пак на този имейл : lusbg2001@yahoo.com
На него ми изпращайте и имейлите си за поканите:)